Вашата количка
Няма повече артикули в количката ви
- Полезни съвети
- 1 харесвания
- 1549 прегледи
- 0 коментари
5и Юни, 2018
В зависимост от това, дали бъбреците са запазили способността си да концентрират добре урината и да отделят азотистите вещества от кръвта, говорим за компенсирани и декомпеисирани стадии на бъбречното заболяване. Когато заболяването затихне, бъбреците са в състояние и при нормално хранене да очистват вредните за организма азотисти вещества. Известна диета е необходима само, за да се избегне обременяването на бъбреците. Погрешен а съществуващият а миналото стремеж да се ограничават белтъчините. Храната трябвала съдържа необходимия белтъчен минимум. Възрастните следва да поемат дневно по 1—2 г на килограм тегло белтъчини. За децата това количество е малко по-голямо. При отделяне на повече албумин с урината и при поява на отоци белтъчините се увеличават до 2 г на килограм тегло за ден, защото обедняването на организма откъм тези важни хранителни съставки способствува за образуването на отоците. [caption id="attachment_32314" align="alignleft" width="171"]
Хранителна добавка за нормалното функциониране на бъбреците и пикочния мехур .[/caption] За набавянето на белтъчини се препоръчват предимно млечни продукти: мляко, прясно сирене, извара. Особено полезно е киселото мляко. Позволява се също прясно месо и прясна риба 2—3 пъти в седмицата. Не е правилно да се употребява само бялото месо и да се забранява черното от птици. Разрешават се и по 1—2 яйца на ден. Пшеничният хляб, фидето и макароните съдържат около 10 на сто белтъчини. Полезно е да се включват зеленият фасул и грахът. Мазнините се ограничават при онези форми на бъбречно заболяване, които протичат с изразена задръжка на холестерина и масти в кръвта. Трябва да се предпочитат прясното нетопено масло, сметана, олиото, които се усвояват по-лесно. Основната храна, чрез която се доставят необходимите калории, е въглеводната. Освен хляба и различните тестени произведения — макарони, фиде, юфка, ценни носители на въглеводи са картофите и оризът. Полезно е да се ядат повече картофи и тиква, защото увеличават урината. Медът също се препоръчва. Особено полезни са плодовете и зеленчуците. Плодовете могат да се употребяват сурови, печени или в компоти и конфитюри. Болните с намален апетит и със стомашни чревни смущения трябва да пият плодови и зеленчукови сокове, към които може да се прибави и захар. Когато хроничното бъбречно заболяване затихва, готварската сол може да се приема почти в нормално количество. При наличие на високо кръвно налягане, отоци или сърдечна слабост се налага ограничаване на солта до 1,5 — 2 г дневно. При изостряне на болестта диетата трябва да осигури достатъчни за нуждите на болния калории (2000 — 2500 дневно). Основните източници на калории са хлябът, сухарите, бисквитите, картофите, оризът, гриста, макароните, плодовете, зеленчуците. Тлъстините се ограничават до 1 г дневно на телесно тегло. Готварската сол не трябва да надвишава до 1—2 г дневно. Към храната на бъбречно болните често се налага да се прибавят витамините С, Р, В — комплекс, В12. Бъбречно болните не бива да употребяват подправки като хрян, горчица, черен пипер и др. Не им вредят магданозът, чубрицата, сладкият червен пипер. Алкохолът и тютюнопушенето се забраняват. Кафето и чаят се ограничават понеже могат да повишат кръвното налягане.
Хранителна добавка за нормалното функциониране на бъбреците и пикочния мехур .[/caption] За набавянето на белтъчини се препоръчват предимно млечни продукти: мляко, прясно сирене, извара. Особено полезно е киселото мляко. Позволява се също прясно месо и прясна риба 2—3 пъти в седмицата. Не е правилно да се употребява само бялото месо и да се забранява черното от птици. Разрешават се и по 1—2 яйца на ден. Пшеничният хляб, фидето и макароните съдържат около 10 на сто белтъчини. Полезно е да се включват зеленият фасул и грахът. Мазнините се ограничават при онези форми на бъбречно заболяване, които протичат с изразена задръжка на холестерина и масти в кръвта. Трябва да се предпочитат прясното нетопено масло, сметана, олиото, които се усвояват по-лесно. Основната храна, чрез която се доставят необходимите калории, е въглеводната. Освен хляба и различните тестени произведения — макарони, фиде, юфка, ценни носители на въглеводи са картофите и оризът. Полезно е да се ядат повече картофи и тиква, защото увеличават урината. Медът също се препоръчва. Особено полезни са плодовете и зеленчуците. Плодовете могат да се употребяват сурови, печени или в компоти и конфитюри. Болните с намален апетит и със стомашни чревни смущения трябва да пият плодови и зеленчукови сокове, към които може да се прибави и захар. Когато хроничното бъбречно заболяване затихва, готварската сол може да се приема почти в нормално количество. При наличие на високо кръвно налягане, отоци или сърдечна слабост се налага ограничаване на солта до 1,5 — 2 г дневно. При изостряне на болестта диетата трябва да осигури достатъчни за нуждите на болния калории (2000 — 2500 дневно). Основните източници на калории са хлябът, сухарите, бисквитите, картофите, оризът, гриста, макароните, плодовете, зеленчуците. Тлъстините се ограничават до 1 г дневно на телесно тегло. Готварската сол не трябва да надвишава до 1—2 г дневно. Към храната на бъбречно болните често се налага да се прибавят витамините С, Р, В — комплекс, В12. Бъбречно болните не бива да употребяват подправки като хрян, горчица, черен пипер и др. Не им вредят магданозът, чубрицата, сладкият червен пипер. Алкохолът и тютюнопушенето се забраняват. Кафето и чаят се ограничават понеже могат да повишат кръвното налягане.
Коментари (0)
Нов коментар